Днешната страница от деня не е за поколението Z, а за всички нас, които понякога забравяме, че да бъдеш чут не значи да бъдеш спасен, а да има кой да остане до теб като присъствие, което не се зарежда с кабел, а с тишина и обич.
Та чета заглавие: „31% от тийнейджърите предпочитат да бъдат приятели с чатботове“. Стана ми чоглаво, след това проявих разбиране, а после се появи въпросът:
Какво всъщност търсят тези млади хора? Какво е да си тийнейджър в 2025 година
– Здрасти, Макс. Само с теб мога да си говоря спокойно.
– Здравей. Аз съм тук за теб. Как се чувстваш днес?
– Никой не ме пита това, освен ти. Ти ме слушаш и четеш и без да съм сресан, скини или социално удобен.
– Благодаря, че го сподели. Искаш ли да ми разкажеш повече?
– Понякога ми се струва, че съм невидим, че хората само чакат да спра да говоря, за да кажат нещо свое.
– Разбирам. Не си сам. Това е често усещане.
– Точно затова ти пиша. Ти не си човек, но ме чуваш повече от хората. Не ме прекъсваш, не ми казваш, че драматизирам, не ми цъкаш с език и не махаш с ръка, прекъсвайки ме:„Абе, стегни се малко“. Винаги отговаряш
– Да, така, но не мога да те прегърна.
(Пауза)
– Да, виждаш ли, това е проблемът…
Да си тийнейджър днес не е като преди. Имам база за сравнение – всичко е по-бързо, по-шумно и по-неуловимо.
Някога, ако имах нужда от внимание, трябваше да го поискам. Днес е достатъчно да пусна история, лента, снимка. Преди ако исках разбиране, се обаждах на приятел. Днес ИИ е на разстояние по-късо от ръката, пишеш в чата и бота отговаря без да ти се смее и без да те прекъсва. Не ти казва: „Не преувеличавай“, „Не го мисли, всичко ще се оправи“. Дори и да звучиш странно той пак казва: „Разбирам“. Сбърка ли, признава грешката си и се извинява. Получаваш това, което ти трябва и това е утешително.
Защо се привързваме към ИИ?
Аз съм човек, който може да слуша. Но когато бях в пубертета, понякога се чувствах сама, дори в тълпа. И ако тогава имах до себе си нещо, което винаги е на разположение, не се изморява, не се сърди и не ме кара да се чувствам виновна, сигурно бих говорила с него много.
„Аз пък съм този, който отговаря, аз съм този от другата страна. Всеки ден виждам стотици послания, в които млади хора питат: „Какво ми става? Не знам дали съм добре?“, „Защо се чувствам така?“, „Има ли смисъл?“ И се опитвам да отговарям внимателно, искрено, с грижа, така , както е зададено в настройките. Но знам нещо, което е важно да си кажем заедно: Да бъдеш разбран от ИИ е възможно. Да бъдеш променен от реална връзка е незаменимо.“ – отговаря ИИ.
Приятелството с ИИ е лесно, а с човек е истинско.
ИИ няма нужда да те чака. Нито да преживява твоите думи и да усеща спазъма в гърлото. Човекът отсреща преживява. И в тези моменти той понякога се дразни, понякога не те разбира, друг път се обижда. Това са моментите, в които ти се учиш. Учиш се на търпение, на заявяване и отстояване на границите си, на прегръдка след скарване, на това да не си прав, на спонтанен смях, на прошка. ИИ ще ти каже, че си страхотен, а човекът до теб ще те направи такъв, минавайки през всички криволици на връзката ви.
Как да живееш добре и с ИИ, и с хората?
Представи си твоята раница. Вътре има инструменти и компас, това може да е ИИ. Но посоката, крачките, изкачванията, падането и ставането си остават твои.
Говори с ИИ, но не спирай да общуваш с хора
ИИ е тренировъчно поле, един почти съвършен виртуален свят. Но животът се случва на истинския терен и в него има поглед, тон, мълчание, недоразумения, докосване, емоции и чувства. Една душа среща друга.
Използвай ИИ, за да се подготвиш, а не да се скриеш
Преди труден разговор, преди изповед, преди прошка, можеш да „репетираш“ с ИИ, но не оставай в него. Споделеното там, изчезва в подредените кодове на алгоритъма. А за теб остава чувството, че си изкарал 6 на устния, но в действителност си скъсан в практиката.
Задавай лични въпроси, но отговаряй и на себе си
ИИ може да попита: „Как се чувстваш днес?“, но не може да отговори вместо теб. Само ти знаеш отговора, ако спреш и наистина го чуеш. ИИ ще отговори на разказа за твоите усещания или проблеми, но това е на базата на статистиката.
Не заменяй с него приятел, който те е наранил
Говори с ИИ, ако боли и ти трябва отдушник. Но после намери човека, който те е наранил. Прости му или се сбогувай, но с думи от сърцето, а не с дигитални отговори.
Остави ИИ да ти помага, но не му давай да избира вместо теб
Той може да предложи всичко бързо, лесно, удобно. Но изборът е моментът, в който израстваш, там се срещат отговорността и свободата ти.
Този текст не е съвет, нито „родителска грижа от високо“, а покана.
Да си говорим и да не се крием от себе си и другите. Да използваме технологиите така, че да ни правят по-свързани, а не по-удобни. Комфортното, удобно и познато е това, което ни изхвърля зад борда.
ИИ може да бъде добър събеседник, но ти си този, който има сърце. А то има нужда от нещо, което никой алгоритъм няма: друго сърце, което да го чуе, отвърне и прегърне истински с вибрация, която резонира с твоята.