– Добър ден, казаха ми, че тук е кабинетът по вътрешна хигиена?
– В известен смисъл, да. Заповядайте, влезте, съблечете се и оставете мислите на закачалката.
– О… значи не греша?
– Зависи какво търсите и какво ви трябва.
– Ами,… търся начин да си проветря тревогите, да изплакна вината, да изпера едни съмнения, да метна гнева през балкона и ако остане време, да опитам да си припомня какво е да си жив човек.
– Разбрах ви. Стандартен случай. Задължителният инвентар, който ще ви потрябва е, може да записвате: кофа търпение, две шепи самоирония, лъжица нежност към себе си, щипка любопитство, едно ъгълче в сърцето, което не се страхува да си признае и добра воля да не избягате още на първата усмивка. О,… и ако може поне 10 минути дневно, в които да не скролвате новини.
– Само толкова?
– Всъщност и едно широко отворено въображение. Без него историите не действат.
– А, уиски или ракийка може ли?
– Може. Особено като компреси върху нараненото чувство за хумор.
– Обяснете ми, моля. Това, което предлагате е лечение, терапия или някакъв вид обществена подигравка?
– Зависи кой и как чете. Повече прилича на разговор. За някои е като пилешка супа за душата, за други – като студен душ. Понякога се получават и двете наведнъж.
– И всичко това – без рецепта, правила, насоки?
– Само с усещане. Ако усетите нещо… останете. Ако не – пак може да останете. Никой няма да ви гони. Тук се търси не клиент, а съучастник.
– Съучастник в какво?
– В опита да разбереш себе си… но без да се вземаш прекалено насериозно. В наблюдението на света такъв, какъвто го преживяваш – объркан, смешен, труден, красив. В онези малки вътрешни проблясъци, които понякога се появяват между едно „не мога повече“ и едно „а бе, все пак да опитам“.
– Значи това не е терапия?
– Не, но понякога действа така.
– И все пак, кой стои зад всичко това?
– Буряна. Или поне така се казва жената, която реши да говори за нещата, които обикновено се премълчават и превърна вътрешния си безпорядък в малки четива с вкус на истина.
– Значи Буряна ще ме излекува?
– Не. Но може да ви се случи нещо по-съществено и по-рядко – да се срещнете със себе си и да не избягате. Да пожелаете да сте част от тази разходка навътре.